21 oct 2009, 15:58

Ако ти не съществуваше във дните

1.1K 0 4

 

                                "Et si tu n'existais pas
                                Dis-moi pourquoi j'existerais..."

 

ако ти не съществуваше във дните

небето със тъга ще замълчи

усмивката ми нежна ще залезе

и вятърът студен ще ме стопи

 

ако ти не съществуваше във дните

ръцете ми ще плачат във нощта

снагата ми във лед ще е обвита

минутите ще бъдат самота

 

ако ти не съществуваше във дните

безкрайни пътища ще ме зоват

дъждът ще чезне сред горчиви капки

и хиляди слънца ще изгорят

 

ако ти не съществуваше във дните

реалността за мен ще е гора

в която всяка моя стъпка

ще се превръща във изгубена следа

 

ако ти не съществуваше във дните

ще съм безкрайна плачеща река

~~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато пиша стихове сякаш попадам в друга реалност....
    Жо Дасен беше единия от любимите изпълнители на родителите ми и винаги го свързвам с детството си и обичта между майка ми и баща ми....
    Поздрави от мен и на вас!~
  • Прекрасен стих, толкоз мелодичен отдаден и копнежен!)))
  • Поздравления и от мен.
  • хубав, много!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...