6 feb 2009, 8:34

Ако ти си отидеш... 

  Poesía » De amor
981 0 15

Не разбирах, Любов, дали съществуваш

и дали аз не съм те измислила.

И когато любимите устни целувах

сън ли беше, мечта или истина?

 

И когато вървях безпосочна и търсеща,

и когато преброждах Земята,

аз не знаех, че чакаш на прага пред къщи -

ти, Любов, бе за мен непозната.

 

Днес разбирам, че твоето име е вярност.

И утеха. И прошка. И грижа.

Ако ти си отидеш, ще изсъхна навярно

и света ще престана да виждам.

 

Ако ти си отидеш, ще бъда дъждовна,

буреносна и вятърно есенна.

Но сега си при мене, Любов! Направи ме

да съм ласкава, топла и песенна!

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??