Ако ти си отидеш...
Не разбирах, Любов, дали съществуваш
и дали аз не съм те измислила.
И когато любимите устни целувах
сън ли беше, мечта или истина?
И когато вървях безпосочна и търсеща,
и когато преброждах Земята,
аз не знаех, че чакаш на прага пред къщи -
ти, Любов, бе за мен непозната.
Днес разбирам, че твоето име е вярност.
И утеха. И прошка. И грижа.
Ако ти си отидеш, ще изсъхна навярно
и света ще престана да виждам.
Ако ти си отидеш, ще бъда дъждовна,
буреносна и вятърно есенна.
Но сега си при мене, Любов! Направи ме
да съм ласкава, топла и песенна!
© Нели Вангелова All rights reserved.
