15 may 2007, 10:15

Ако това е живот,значи живея

Poesía

746 2 8

Живея, да, все още съществувам,
макар че бих желала да не е така.
От много време в лепкав мрак пътувам
отчаяна, безпомощна, сама.

До мен понякога като че ли долитат
отнякъде познати гласове.
Поглеждам - длан протегната да видя...
Но няма я!!! А болката расте!!!

Не виждате ли!!? Няма ме!!! Умирам!!!
Това е само тяло без душа.
Тук вътрешно живота си презирам,
и себе си, и своята съдба.

юни 1998г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Романтик (Христо Костов)

Щом си намерила сили да излезеш над отчаянието и болката, е радващо.
Поздрави, Яница!!!

2007-05-15T15:18:12+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Аз бях чувала,че винаги когато страда човек,е сам.Тъжна истина.Не се натъжавай!Поздрав за стиха!!!

2007-05-15T15:17:07+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Гушвам се в теб Маги.И аз те прегръщам силно,много силно.
Обичам ви!!!

2007-05-15T13:00:02+03:00
Magnoliq (Маги)

Отчаян зов... Всички сме попадали в бездната на живота... Мислели сме си, че няма да оцелеем. Но оцеляваме! И продължаваме... И сме тук със свойте откровения...
Ти също си намерила сили в себе си - създала си семейното гнездо. Децата са покълналите стръкчета от твоята сила и жажда за живот!
Не е нужно да забравяш миналото. Но не живей в него... Живей за днес, когато си щастлива! За утре, когато ще се радваш на силата на своите момчета!
Очаквам детските стихчета! Сподели с нас И щастието си!
Прегръдка от мен, Яни!

2007-05-15T12:44:19+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Напоследък пиша само детски стихчета.Обещавам утре да ви ги покажа.
Имам съпруг и две прекрасни момченца.Те промениха живота ми коренно.
Но не мога да забравя миналото,защото то е част от мен.

2007-05-15T12:30:28+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0