Ксиана (Яница Ботева) Ксиана (Яница Ботева)
2 78
May 15, 2007, 10:15 AM

Ако това е живот,значи живея

  Poetry
740 2 8
Живея, да, все още съществувам,
макар че бих желала да не е така.
От много време в лепкав мрак пътувам
отчаяна, безпомощна, сама.

До мен понякога като че ли долитат
отнякъде познати гласове.
Поглеждам - длан протегната да видя...
Но няма я!!! А болката расте!!!

Не виждате ли!!? Няма ме!!! Умирам!!!
Това е само тяло без душа.
Тук вътрешно живота си презирам,
и себе си, и своята съдба.

юни  1998г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Щом си намерила сили да излезеш над отчаянието и болката, е радващо.
    Поздрави, Яница!!!
  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    Аз бях чувала,че винаги когато страда човек,е сам.Тъжна истина.Не се натъжавай!Поздрав за стиха!!!
  • Ксиана (Яница Ботева)
    Ксиана (Яница Ботева)
    Гушвам се в теб Маги.И аз те прегръщам силно,много силно.
    Обичам ви!!!
  • Magnoliq (Маги)
    Magnoliq (Маги)
    Отчаян зов... Всички сме попадали в бездната на живота... Мислели сме си, че няма да оцелеем. Но оцеляваме! И продължаваме... И сме тук със свойте откровения...
    Ти също си намерила сили в себе си - създала си семейното гнездо. Децата са покълналите стръкчета от твоята сила и жажда за живот!
    Не е нужно да забравяш миналото. Но не живей в него... Живей за днес, когато си щастлива! За утре, когато ще се радваш на силата на своите момчета!
    Очаквам детските стихчета! Сподели с нас И щастието си!
    Прегръдка от мен, Яни!
  • Ксиана (Яница Ботева)
    Ксиана (Яница Ботева)
    Напоследък пиша само детски стихчета.Обещавам утре да ви ги покажа.
    Имам съпруг и две прекрасни момченца.Те промениха живота ми коренно.
    Но не мога да забравя миналото,защото то е част от мен.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0