Ксиана (Яница Ботева)
78 695
15.05.2007 г., 10:15 ч.

Ако това е живот,значи живея 

  Поезия
581 2 8
Живея, да, все още съществувам,
макар че бих желала да не е така.
От много време в лепкав мрак пътувам
отчаяна, безпомощна, сама.

До мен понякога като че ли долитат
отнякъде познати гласове.
Поглеждам - длан протегната да видя...
Но няма я!!! А болката расте!!!

Не виждате ли!!? Няма ме!!! Умирам!!!
Това е само тяло без душа.
Тук вътрешно живота си презирам,
и себе си, и своята съдба.

юни  1998г.

© Яница Ботева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Щом си намерила сили да излезеш над отчаянието и болката, е радващо.
    Поздрави, Яница!!!
  • Аз бях чувала,че винаги когато страда човек,е сам.Тъжна истина.Не се натъжавай!Поздрав за стиха!!!
  • Гушвам се в теб Маги.И аз те прегръщам силно,много силно.
    Обичам ви!!!
  • Отчаян зов... Всички сме попадали в бездната на живота... Мислели сме си, че няма да оцелеем. Но оцеляваме! И продължаваме... И сме тук със свойте откровения...
    Ти също си намерила сили в себе си - създала си семейното гнездо. Децата са покълналите стръкчета от твоята сила и жажда за живот!
    Не е нужно да забравяш миналото. Но не живей в него... Живей за днес, когато си щастлива! За утре, когато ще се радваш на силата на своите момчета!
    Очаквам детските стихчета! Сподели с нас И щастието си!
    Прегръдка от мен, Яни!
  • Напоследък пиша само детски стихчета.Обещавам утре да ви ги покажа.
    Имам съпруг и две прекрасни момченца.Те промениха живота ми коренно.
    Но не мога да забравя миналото,защото то е част от мен.
  • Питам се -защо предлагаш стихове от недалечното минало със сходно звучене.Дали има промяна в настроението.
  • Усмихни се!
    ТОЙ продължава, мила!
  • просто невероятно!но животът понякога не е толкова гаден!
Предложения
: ??:??