15.05.2007 г., 10:15

Ако това е живот,значи живея

Поезия

741 2 8

Живея, да, все още съществувам,
макар че бих желала да не е така.
От много време в лепкав мрак пътувам
отчаяна, безпомощна, сама.

До мен понякога като че ли долитат
отнякъде познати гласове.
Поглеждам - длан протегната да видя...
Но няма я!!! А болката расте!!!

Не виждате ли!!? Няма ме!!! Умирам!!!
Това е само тяло без душа.
Тук вътрешно живота си презирам,
и себе си, и своята съдба.

юни 1998г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Романтик (Христо Костов)

Щом си намерила сили да излезеш над отчаянието и болката, е радващо.
Поздрави, Яница!!!

2007-05-15T15:18:12+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Аз бях чувала,че винаги когато страда човек,е сам.Тъжна истина.Не се натъжавай!Поздрав за стиха!!!

2007-05-15T15:17:07+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Гушвам се в теб Маги.И аз те прегръщам силно,много силно.
Обичам ви!!!

2007-05-15T13:00:02+03:00
Magnoliq (Маги)

Отчаян зов... Всички сме попадали в бездната на живота... Мислели сме си, че няма да оцелеем. Но оцеляваме! И продължаваме... И сме тук със свойте откровения...
Ти също си намерила сили в себе си - създала си семейното гнездо. Децата са покълналите стръкчета от твоята сила и жажда за живот!
Не е нужно да забравяш миналото. Но не живей в него... Живей за днес, когато си щастлива! За утре, когато ще се радваш на силата на своите момчета!
Очаквам детските стихчета! Сподели с нас И щастието си!
Прегръдка от мен, Яни!

2007-05-15T12:44:19+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Напоследък пиша само детски стихчета.Обещавам утре да ви ги покажа.
Имам съпруг и две прекрасни момченца.Те промениха живота ми коренно.
Но не мога да забравя миналото,защото то е част от мен.

2007-05-15T12:30:28+03:00