Ако това и на вас ви се случи...2
Ако това и на вас ви се случи – 2...
05.05.2017 - Ч.И.Д. ИРИНА
Бях с друга колежка. В Созопол – с децата.
Вече с опит и знаех какво да ядем!
Колежката искаше почивка богата,
затуй домакинството предостави на мен...
С децата отиваше сутрин на плажа,
а аз се разшетвах като във къщи..
оправях легла, миех, тупах – ще кажа,
че вършех това и без да се мръщя!
По жегата пльосвах тяло с перлена кожа.
Не държах да добия оня негърски тен...
защото ден печех ли се, ден-два – не можех –
бяха в рани кошмарни всички части по мен...
Свалях няколко кожи от мен във сезона,
прибирах се грозна и изцяло в петна
но щастлива, че дишах там дори и озона-
и децата го знаят, че здраве е това!
Тъй дните минаваха, вече идваше краят –
ще си тръгваме само след четири дни,
на вратата, когато един мъж незнаен
с багаж, костюмиран изведнъж се яви...
Това била негова стая. Сестра му, която
при бол курортисти е дала под наем...
Не беше скандален, но каза "тук,напряко.
Ще спя. Ще се сместим."И без да се мае
багажа намества. А аз – почти онемяла...
Сестра му – хазяйката – оправи въпроса.
Прибра го във "хизбата" – там лете живяла.
На мен обясни ми, че ще ме сватоса,
та рекла набързо да ме кандардиса –
за брат си, ето този, що баят бе ерген
с такова желание, че чак ме същиса –
дори не попита за мнение от мен...
Започнаха покани за обяд или вечеря
уж,за да опитам манджите им. И предложи
безплатно да остана, докато намеря
колко си подхождаме! Рекох: "Недай Боже..."
И отказах с мнооого думи на "офертата".
Тръгнахме си. Мислех – случаят приключен е!
Но... появи се той като опашка на кометата
С последен опит, що също злополучен е!
-
Във службата пристигна един дар чудесен.
Портиерът внесе сандък като бюро!
бил специално с куриер за мен донесен
Отворихме го, вътре – паламуди, сигур' сто...!!
Гняв отново ме обхвана.Ще върна го-реших!
Но куриерът, за беда е хванал, тъй разбрах,
обратно и отдавна пътя за Бургас...уви!
Ще ям рибоци, значи, такива вече не видях!!!...
Изяде се до грам от цялото ведомство.
Раздавах риби. Чудеха се и възклицаваха!
За вкъщи вземаха и за домашното потомство.
Едни се възхищаваха,а други-възмущаваха...
Разказах ви историйки, що свършиха до тука.
Ще се забравят, а за да не ви измъчи
какво да правите – оставам ви с поука –
Та ако някога това със вас се случи...
Ни манджите, ни паламудите влияят на сърцето!
А тъй ли се избира булка на курорт?
И няма ли я тръпката при поглед във лицето ѝ
то значи, че не дава ти за бъдеще паспорт!!!
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Леле,Веси,ти май ще ме извадиш от сатурновата дупка,в която съм попаднала!!!Благодаря,че ме последва,не е само това,има много да видиш,макар и дълбоко "закопано"вече...
-
Ето това го бях пропуснала, но съм се заела сериозно, да знаеш. Естествено в присъщия си забавен стил успя пак да ме усмихнеш, приятелко! Поздрави!
-
Усмихна ме приключението ти!
Поздрави! -
Благодаря,Руми.Много приятно ми стана,че ме забелязваш..Ако имаш желяние и време,в следващия стих/ще го пусна тая вечер/ съм посочила някои по-избрани,и ще си почина малко-т.е.ще почна да чета и се запознавам с вашите,за да опозная повече ония,които ми допадат....
-
Еееееех, Стойчо,само ти си разбрал за "големия празник" от всички поети и ти благодаря.Нека има празници,макар и на "някаква мъченица"!А за паламудите....това е истинска случка и ако бях склонила....имаше и до сега да ги ям,а то...Но ,въпреки,че съм от дунавски град-повече риба съм изяла откак съм в София,тъй,че....Трогна ме това и за момичето-та ние жените сме дъъъълго момичета-нали има разни средства,които използваме,по-важна е душата да ти е такава,а тя е по рождение....След полунощ пускам още един стих,в който съм "възпяла вас всички и после ще си починете от мен!
-
Ирина, прочетох и това твое приключение с удоволствие и една голяма усмивка! Продължавай в същия дух! Сърдечен поздрав от мен!
-
Честит имен ден,Ирина!Св.Ирина бди над теб!Бъди все така с дух на момиче!Има ли още паламуд или ще минем на бира с цаца?"Риба,ама цаца! Цаца ама -риба!"Спомняш ли си за филма"Кит"?😅
-
Така значи, като едно време - не се познават, но вече са ги сватосали. ....Не става така, няма ли ги пеперудите в стомаха....забравѝ! Поздрави, Иржи!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
