Ако умра, ще плачеш ли за мен?-
уплашено детето пита,
събудено в кошмарен сън,
ръчички в майчините вплита!
Заспивай, вече късно е навън!
Ако умра ще плачеш ли за мен?-
обидено момчето пита
и не намира своя сън,
по улиците празни скита.
Заспивай, вече късно е навън!
Ако умра ще плачеш ли за мен?-
момичето през сълзи пита
и, търсейки самотен сън,
тя своите коси разплита.
Заспивай, вече късно е навън!
Ако умра ще плачеш ли за мен?-
мъжът не иска да попита,
той чашата надига в полусън,
не виждайки - отдавна е изпита.
Заспивай, вече късно е навън!
Ако умра ще плачеш ли за мен?-
жената никого не пита,
легло постила преди сън,
с една тревога в повече покрито.
Заспивай, вече късно е навън!
© Георги Динински Todos los derechos reservados