31 ago 2004, 0:13

Акробатка

  Poesía
1.9K 0 1
из "Приключенията на баба Костадинка"

Симпатична стара дама
/с белодробен енфизем/
млади “пичове” засрами
най-случайно онзи ден.
Във девятката, трамвая,
се качи по икиндия
от вратата най-накрая,
със бастунче-завалия.
По седалките седяха,
като в лястовичи строй,
/по голяма селска стряха/
“пичове” след върл запой.
Тя потропа със бастунче.
Със свободната ръка
като някакво маймунче
се провеси - ей,така...
Повися на дръжка бяла,
над главата на момче,
с бръснат череп, оглупяло,
страдащо от зло акне.
- Извинявай, драги синко,
малко ще те притесня.
Аз съм баба Костадинка
и сега на лост вися.
По софийските трамваи
се научих “от воле”
и “коремното” да правя,
и да ходя на ръце.
Мъничкото си бастунче -
ползвам като балансьор.
Често бърка ме с маймунче
някой сприхав млад шофьор.
Мога “слънце” на направя,
ако искаш на мига.
Постоя ли малко права,
вдигам кръвно веднага.
Гледаше я удивено
този с голата глава,
а пък другите кретени
мислеха, че е шега.
Рипна баба Костадинка,
превъртя се пак и пак...
- Варда, варда, варда, синко!-
викна бабата-юнак.
“Пуберът”, пъпчив и бледен,
стана някак притеснен
и засрамен , и приведен –
тихо каза:
– Добър ден!
Много моля – поседнете.
Аз ще слизам - ей, сега...
Ще Ви стане лошо. Спрете,
че сте възрастна жена.
Баба Костадинка слезе
от маймунски висини,
на младежа се изплези
и му рече :
- Здрав бъди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Симова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....