2 may 2006, 0:57

Акростих

  Poesía
1K 1 7

Единственно

дъждът

носи

обич!

Можеби си мислиш, че

огромните тълпи от хора,

развивайки се в нищета

елиминират себе си ?!

О, колко са невежи,

тъпи!

Сълзите скриват

ъгловидните им мозъци,

лицата им са сиви...

Знаеш ли какво сме ние?

Илюзии от предразсъдъци.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Знаеш ли какво сме ние?
    Илюзии от предразсъдъци."

    А ти знаеш ли,че отново ме заболя??..,но ще продължавам да те чета!


  • Особения дъжд... Прочети за него.
  • Защото се опитвам да пиша в различни форми, а това е повече експеримент, от колкото излято чувство. Радвам се че съм успяла и благодаря.
  • Много е добре, но защо им слагаш заглавие "Акростих"?


    Поздрав и усмивка.
  • Ooooooo,ти не си илюзия

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....