May 2, 2006, 12:57 AM

Акростих

  Poetry
1K 1 7

Единственно

дъждът

носи

обич!

Можеби си мислиш, че

огромните тълпи от хора,

развивайки се в нищета

елиминират себе си ?!

О, колко са невежи,

тъпи!

Сълзите скриват

ъгловидните им мозъци,

лицата им са сиви...

Знаеш ли какво сме ние?

Илюзии от предразсъдъци.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Знаеш ли какво сме ние?
    Илюзии от предразсъдъци."

    А ти знаеш ли,че отново ме заболя??..,но ще продължавам да те чета!


  • Особения дъжд... Прочети за него.
  • Защото се опитвам да пиша в различни форми, а това е повече експеримент, от колкото излято чувство. Радвам се че съм успяла и благодаря.
  • Много е добре, но защо им слагаш заглавие "Акростих"?


    Поздрав и усмивка.
  • Ooooooo,ти не си илюзия

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...