2 мая 2006 г., 00:57

Акростих

1K 1 7

Единственно

дъждът

носи

обич!

Можеби си мислиш, че

огромните тълпи от хора,

развивайки се в нищета

елиминират себе си ?!

О, колко са невежи,

тъпи!

Сълзите скриват

ъгловидните им мозъци,

лицата им са сиви...

Знаеш ли какво сме ние?

Илюзии от предразсъдъци.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Знаеш ли какво сме ние?
    Илюзии от предразсъдъци."

    А ти знаеш ли,че отново ме заболя??..,но ще продължавам да те чета!


  • Особения дъжд... Прочети за него.
  • Защото се опитвам да пиша в различни форми, а това е повече експеримент, от колкото излято чувство. Радвам се че съм успяла и благодаря.
  • Много е добре, но защо им слагаш заглавие "Акростих"?


    Поздрав и усмивка.
  • Ooooooo,ти не си илюзия

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...