25 ago 2013, 9:06

Акварел

  Poesía » Otra
751 0 12


Акварел

 

неделна утрин с вкус на тръгващо си ято
от многоточието на сбогуващите се неща
отпивам първа глътка и отпращам лятото
все по-далеч от сведената над тъгата си върба

пролайва както винаги бездомно куче
надвиква го отнякъде звънлив човешки глас
тук бързат да нарежат огревните цепеници
и сякаш нищо ярко не остава днес у нас

а лятото пече пипер и ароматът се промъква
като умел крадец навсякъде из скромния ми дом
от сладостта му твърде бързичко преглъщам
тръпчивото кафе на още слънчевия си балкон

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса- поезията и настроението.Wali/Виолета
    Томова/
  • И на мене много ми харесаV И като внушение, и като изпълнение.
    Поздрави, Лина!
  • хубав
  • Харесах.
    Поздрав от мен.
  • Благодаря Ви! Приятно ми е вашето споделяне.
    Роза, стихотворението ще си остане безпрепинателно защото аз имам основания да желая чрез възможностите на подкатегория "други" и избора на заглавие - "Акварел" да не очертавам "контурите" на формата в интерес на съдържанието. Благодаря ти за забележката!
    Краси Чернев- трогна ме стихът ти. Великолепна образност.
    Зап - сърдечни поздрави!
    Ели Тодорова - вярвам, че една от най-силните страни на човешкото можене е нежността
    Роси Танчева - усещам близостта на думите ти
    Дани Сулакова - не ми се сбогува с лятото
    Виолета Минчева - приключвай с пипера и се радвай на морето; с планината ти изпращаме сърдечни поздрави
    Елена Костадинова- сърдечни поздрави
    Илко Илиев - радвам се, че усети
    Анна Милушева - поздрави

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...