25.08.2013 г., 9:06

Акварел

762 0 12


Акварел

 

неделна утрин с вкус на тръгващо си ято
от многоточието на сбогуващите се неща
отпивам първа глътка и отпращам лятото
все по-далеч от сведената над тъгата си върба

пролайва както винаги бездомно куче
надвиква го отнякъде звънлив човешки глас
тук бързат да нарежат огревните цепеници
и сякаш нищо ярко не остава днес у нас

а лятото пече пипер и ароматът се промъква
като умел крадец навсякъде из скромния ми дом
от сладостта му твърде бързичко преглъщам
тръпчивото кафе на още слънчевия си балкон

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса- поезията и настроението.Wali/Виолета
    Томова/
  • И на мене много ми харесаV И като внушение, и като изпълнение.
    Поздрави, Лина!
  • хубав
  • Харесах.
    Поздрав от мен.
  • Благодаря Ви! Приятно ми е вашето споделяне.
    Роза, стихотворението ще си остане безпрепинателно защото аз имам основания да желая чрез възможностите на подкатегория "други" и избора на заглавие - "Акварел" да не очертавам "контурите" на формата в интерес на съдържанието. Благодаря ти за забележката!
    Краси Чернев- трогна ме стихът ти. Великолепна образност.
    Зап - сърдечни поздрави!
    Ели Тодорова - вярвам, че една от най-силните страни на човешкото можене е нежността
    Роси Танчева - усещам близостта на думите ти
    Дани Сулакова - не ми се сбогува с лятото
    Виолета Минчева - приключвай с пипера и се радвай на морето; с планината ти изпращаме сърдечни поздрави
    Елена Костадинова- сърдечни поздрави
    Илко Илиев - радвам се, че усети
    Анна Милушева - поздрави

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...