Aug 25, 2013, 9:06 AM

Акварел

  Poetry » Other
753 0 12


Акварел

 

неделна утрин с вкус на тръгващо си ято
от многоточието на сбогуващите се неща
отпивам първа глътка и отпращам лятото
все по-далеч от сведената над тъгата си върба

пролайва както винаги бездомно куче
надвиква го отнякъде звънлив човешки глас
тук бързат да нарежат огревните цепеници
и сякаш нищо ярко не остава днес у нас

а лятото пече пипер и ароматът се промъква
като умел крадец навсякъде из скромния ми дом
от сладостта му твърде бързичко преглъщам
тръпчивото кафе на още слънчевия си балкон

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса- поезията и настроението.Wali/Виолета
    Томова/
  • И на мене много ми харесаV И като внушение, и като изпълнение.
    Поздрави, Лина!
  • хубав
  • Харесах.
    Поздрав от мен.
  • Благодаря Ви! Приятно ми е вашето споделяне.
    Роза, стихотворението ще си остане безпрепинателно защото аз имам основания да желая чрез възможностите на подкатегория "други" и избора на заглавие - "Акварел" да не очертавам "контурите" на формата в интерес на съдържанието. Благодаря ти за забележката!
    Краси Чернев- трогна ме стихът ти. Великолепна образност.
    Зап - сърдечни поздрави!
    Ели Тодорова - вярвам, че една от най-силните страни на човешкото можене е нежността
    Роси Танчева - усещам близостта на думите ти
    Дани Сулакова - не ми се сбогува с лятото
    Виолета Минчева - приключвай с пипера и се радвай на морето; с планината ти изпращаме сърдечни поздрави
    Елена Костадинова- сърдечни поздрави
    Илко Илиев - радвам се, че усети
    Анна Милушева - поздрави

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...