АКВАРЕЛНО
Дъждът размива акварелно
ухания и звуци летни...
Може ли да стане по-зелено?
В разтворената мида на небето
узрява залез като розов бисер,
загубил своя дом - морето...
Няма смисъл и нужда
от толкова много усилия,
а без тях ти изглеждам чужда.
Сега за миг ще помечтая
за сто и една невъзможности...
все пак това е края.
Не, че нещо... обаче...
всичко си има граници,
а ти я прескочи, юначе!
© Елена Todos los derechos reservados