23.07.2008 г., 0:36

Акварелно

980 0 3
 

АКВАРЕЛНО

 

Дъждът размива акварелно

ухания и звуци летни...

Може ли да стане по-зелено?

 

В разтворената мида на небето

узрява залез като розов бисер,

загубил своя дом - морето...

 

Няма смисъл и нужда

от толкова много усилия,

а без тях ти изглеждам чужда.

 

Сега за миг ще помечтая

за сто и една невъзможности...

все пак това е края.

 

Не, че нещо... обаче...

всичко си има граници,

а ти я прескочи, юначе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...