23.07.2008 г., 0:36

Акварелно

989 0 3
 

АКВАРЕЛНО

 

Дъждът размива акварелно

ухания и звуци летни...

Може ли да стане по-зелено?

 

В разтворената мида на небето

узрява залез като розов бисер,

загубил своя дом - морето...

 

Няма смисъл и нужда

от толкова много усилия,

а без тях ти изглеждам чужда.

 

Сега за миг ще помечтая

за сто и една невъзможности...

все пак това е края.

 

Не, че нещо... обаче...

всичко си има граници,

а ти я прескочи, юначе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...