7 oct 2011, 20:43

Албански деца на войната

Poesía » Otra

911 0 1

Деца
недохранени,
малки момчета,
които войната
превърна в мъже...
Деца
в затегната примка
на черно въже,
без радост,
без играчка в ръце,
само с хвърчилата,
изгубени
в раздрано оловно
небе...
Те бяха деца
на войната,
изкривеното
нейно лице,
позора,
срама на земята
и днес,
които останаха живи,
са вече зрели мъже...
Но с ужасния спомен,
с кошмара в сърце
могат ли истински ТЕ
да бъдат щасливи?...

Дейзи Патън

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Тези деца вече големи мъже, знаят цената на свободата...мисля, че могат истински да бъдат щастливи, защото ще оценят това, което имат...а нашите за жалост /голям процент/ нищо не ценят...

2011-10-07T22:33:16+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0