Деца
недохранени,
малки момчета,
които войната
превърна в мъже...
Деца
в затегната примка
на черно въже,
без радост,
без играчка в ръце,
само с хвърчилата,
изгубени
в раздрано оловно
небе...
Те бяха деца
на войната,
изкривеното
нейно лице,
позора,
срама на земята
и днес,
които останаха живи,
са вече зрели мъже...
Но с ужасния спомен,
с кошмара в сърце
могат ли истински ТЕ
да бъдат щасливи?...
Дейзи Патън
© Дейзи Патън Всички права запазени