Албански деца на войната

7.10.2011 г., 20:43 ч.

Поезия » Друга

573 0 1

Деца
недохранени,
малки момчета,
които войната
превърна в мъже...
Деца
в затегната примка
на черно въже,
без радост,
без играчка в ръце,
само с хвърчилата,
изгубени
в раздрано оловно
небе...
Те бяха деца
на войната,
изкривеното
нейно лице,
позора,
срама на земята
и днес,
които останаха живи,
са вече зрели мъже...
Но с ужасния спомен,
с кошмара в сърце
могат ли истински ТЕ
да бъдат щасливи?...

Дейзи Патън

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2011-10-07T22:33:16+03:00

Тези деца вече големи мъже, знаят цената на свободата...мисля, че могат истински да бъдат щастливи, защото ще оценят това, което имат...а нашите за жалост /голям процент/ нищо не ценят...