Алчният разбойник (Приказки от А до Я за мили, любознателни деца)
Заспаха вече мама,татко
след тежкия работен ден.
Защо не спиш, детенце сладко?
Ела и се гушни при мен!
Аз зная приказки вълшебни
и всичките за теб са те.
Поуки - чудеса неземни,
за теб събрах във тях, дете.
Алчен, подъл и страхлив,
в замък зад плета бодлив,
сам живял разбойник страшен.
От разбойника наплашен,
всеки тръпнел в тъмнината.
Ниско свеждали главата
и бедните селяци там.
Той не знаел жал и срам.
Грабел де когото свари.
Криели се млади, стари.
Плачели от глад децата.
Мъка тровела сърцата.
Сълзи ронели жените,
тъжни били и момите…
Но един ден друмник странен
спрял в селото в утро ранно.
Вслушал се в звъна камбанен,
после слязъл на мегдана.
Той пристигнал отдалеч
и не носел лък и меч.
Имал си от Бога дар –
от кавала дървен, стар
чудни звуци той отронвал,
с песни мъката прогонвал.
Гледал – селото немее,
никой весело не пее.
С ужас и със страх в душите,
били всички вкъщи скрити.
Нито радост, нито смях,
като че за някой грях
селяните плащат тежко
с мъка и със страх човешки.
Крият се мъже корави,
крият се младежи здрави,
дядовците белобради...
Странникът кавал извадил,
тръгнал с песен из селото.
С песен викал той Доброто,
с песен и Страха прокуждал ,
и надеждата събуждал.
Свирел, пеел, че юнакът
скрит неволята не чака.
В името на чест и слава
в боя Злото побеждава...
Скочили окуражени
всичките момци засмени.
Някой с пушка, друг с въже,
куп засрамени мъже
след Свиреца в стегнат строй
смело тръгнали на бой.
А разбойникът крадлив
се оказал и страхлив.
Плюл си бързо на петите
и избягал чак в горите.
Спирам приказката тука.
Взе ли си, дете, поука?
Смело, умно ти бъди!
Пред заплахи и беди
никога глава не свеждай!
Битка със страха повеждай
и помни, че смелостта
побеждава подлостта!
А любов и чест и слава,
с ум човекът заслужава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Генка Богданова Todos los derechos reservados
