musketer (Светослав Ангелов)
11 3
26 ago 2009, 21:36

Алена рокля 

  Poesía » De amor
1109 2 18

на (...)

Моят свят е такъв.
... Дали искаш да знаеш?...
И във боя съм пръв,
и във обич съм краен.

Да, “лекувам” с коняк
болки нови и стари,
моят август е в сняг
и раздели по гари.

В моя свят има смях,
някой път неуместен,
сред “приятели”, с тях
твърде рядко съм свестен.

Двама? Трима??... Един,
който всичко понася.
Той е доста раним,
затова и го пазя,

а останали сто,
дето чакат да падна,
да ги питаш: “Защо?!”,
но едва ли ще кажат.

* * *

Леле! Колко съм луд!
Толкоз много те искам!
Полудявам от студ,
а вика си потискам.

Гледай, падат звезди
и разтрисат земята,
пък морето гори
и делфини премята.

* * *

Знам, не бива така –
аз добре съм възпитан,
“по английски” сега
ще мълча като сритан...

Ох, че дълго мълча!
Чак изтърках паркета,
обикалям, кръжа,
паля пета от трета.


- Да те питам пак нещо?
- Кажи.
- Ти, обичаш ли... Моцарт?

Туй е глупав въпрос,
туй е дума-раздумка –
като песен на кос,
като водна рисунка...

* * *

Де простираш, кажи,
свойте алени рокли,
като дъжд навали
раменете ти топли?

Не копнея за бой,
ни за кървава сватба,
мразя вълчия вой
и смъртта не ме радва.

Инак мога с ръце
силен вълк да убия
и със чисто сърце
от кръвта му да пия.

Ала днес само теб
аз жадувам тревожно –
ти си в мислите ред,
ти си рима несложна.

Де простираш, кажи,
твойте алени рокли,
коленете ти щом
дъжд безсрамен намокри?

Гледай, падат звезди,
падат тихо и глухо.
Само мен ли взриви
Подранилото утро?...

23.04.2009 г.

© Светослав Ангелов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??