Застанал пред прага на бездната

погълваща светлината,

във мрачни цветове облян,

виждам своя недостижим блян.

Отсреща ми стои странен свят,

опустошени планети се сриват,

огнени комети прелитат,

гаснещи слънца се огъват.

Пожарът в сърцето ми не стихва,

светът около мен рухва,

от пурпурен блясък огрян,

пропадам в неизбежен капан.

Облаци прах хоризонта скриват,

крилата на живота се свиват.

Чувствам се от мисли празен,

в нищото напълно изоставен.

А аленият прилив идва,

мойте нозе вече докосва,

бездната зове със сладък глас,

сам съм аз във този час.

Един живот, една посока,

една мечта, една тъга,

един устрем, един застой,

една съдба, един край.

юли 2014