Алеята в парка, държавната
Не в жълто -
алеята в парка,
а жълта
и
есенна,
болна.
И не хубава
есен,
която
рисуват
художници
млади...
А болест,
която
е страшна!
И никоя четка
не смее
дори
натам да
погледне...
И бяло
остава
платното.
И болно е...
в мен.
На някаква пейка
едно тяло зъзне.
Душа без копнежи –
душа безнадеждна...
Лице –
платно жълто
пиещо витамини,-
да, полезни,
естествено,
но дяволско жълти!
Жалка есен
и търсещи песове,-
вятър кикотещ се
а горе -
навъсени,
скъсани
листи...
Листа
под небе.
Горе...
Горе,
какво е?
Въпроси,
заплетени
мисли
безпосочни...
Търсещи
истини
в грозното...
А
някакви
хора
със някакво
куче
в есента се разхождат
и си говорят,
че тук било хубаво,
че красиви
били тук дърветата
и алеята
жълта
във парка...
алеята в парка,
а жълта
и
есенна,
болна.
И не хубава
есен,
която
рисуват
художници
млади...
А болест,
която
е страшна!
И никоя четка
не смее
дори
натам да
погледне...
И бяло
остава
платното.
И болно е...
в мен.
На някаква пейка
едно тяло зъзне.
Душа без копнежи –
душа безнадеждна...
Лице –
платно жълто
пиещо витамини,-
да, полезни,
естествено,
но дяволско жълти!
Жалка есен
и търсещи песове,-
вятър кикотещ се
а горе -
навъсени,
скъсани
листи...
Листа
под небе.
Горе...
Горе,
какво е?
Въпроси,
заплетени
мисли
безпосочни...
Търсещи
истини
в грозното...
А
някакви
хора
със някакво
куче
в есента се разхождат
и си говорят,
че тук било хубаво,
че красиви
били тук дърветата
и алеята
жълта
във парка...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados
