13.09.2006 г., 16:22

Алеята в парка, държавната

Поезия

864 0 16

Не в жълто -
алеята в парка,
а жълта
и
есенна,
болна.
И не хубава
есен,
която
рисуват
художници
млади...
А болест,
която
е страшна!
И никоя четка
не смее
дори
натам да
погледне...
И бяло
остава
платното.
И болно е...
в мен.
На някаква пейка
едно тяло зъзне.
Душа без копнежи –
душа безнадеждна...
Лице –
платно жълто
пиещо витамини,-
да, полезни,
естествено,
но дяволско жълти!
Жалка есен
и търсещи песове,-
вятър кикотещ се
а горе -
навъсени,
скъсани
листи...
Листа
под небе.
Горе...
Горе,
какво е?
Въпроси,
заплетени
мисли
безпосочни...
Търсещи
истини
в грозното...
А
някакви
хора
със някакво
куче
в есента се разхождат
и си говорят,
че тук било хубаво,
че красиви
били тук дърветата
и алеята
жълта
във парка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ria (Гергана Иванова)

Хората са различни, Хенри! Народът е казал:"За едни сватба, за други - брадва"...

2006-09-14T11:17:47+03:00
didislava (Дидислава)

Никога няма да разбера защо тъжните стихове свучат по-добре от усмихнатите...Като че ли ние хората изпитваме някаква потребност от меланхолични и носталгични емоции, повече отколкото от радостта...

2006-09-14T07:48:14+03:00
Moira (Мойра)

Хубав стих! Поздрави!

2006-09-14T07:20:21+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Благодаря ви!!!Хенри

2006-09-14T06:01:49+03:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

Ненаситно жълто, но понятно и сполучливо! Поздрав!

2006-09-14T02:33:13+03:00