20 jun 2013, 13:47  

Алхимикът

  Poesía
1.3K 0 6

 

 

 

Като Сантяго

 

 

Дa бъдеш сам по верния си път.

И личната легенда да преследваш

от раждането до самата смърт.

И само пътят ти да е надежда.

 

И да посееш вяра в своята душа.

Да я превърнеш в храм на Бога.

Защото отразяваш Неговата светлина.

И Неговата воля.

 

Защото знаеш, че Всемирната душа

мечтите ти диктува.

Защото знаеш, Бог е любовта,

в която  раждаш се и съществуваш.

 

 

27.06.2011.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...