20 jun 2013, 13:47  

Алхимикът

  Poesía
1.2K 0 6

 

 

 

Като Сантяго

 

 

Дa бъдеш сам по верния си път.

И личната легенда да преследваш

от раждането до самата смърт.

И само пътят ти да е надежда.

 

И да посееш вяра в своята душа.

Да я превърнеш в храм на Бога.

Защото отразяваш Неговата светлина.

И Неговата воля.

 

Защото знаеш, че Всемирната душа

мечтите ти диктува.

Защото знаеш, Бог е любовта,

в която  раждаш се и съществуваш.

 

 

27.06.2011.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...