20.06.2013 г., 13:47  

Алхимикът

1.2K 0 6

 

 

 

Като Сантяго

 

 

Дa бъдеш сам по верния си път.

И личната легенда да преследваш

от раждането до самата смърт.

И само пътят ти да е надежда.

 

И да посееш вяра в своята душа.

Да я превърнеш в храм на Бога.

Защото отразяваш Неговата светлина.

И Неговата воля.

 

Защото знаеш, че Всемирната душа

мечтите ти диктува.

Защото знаеш, Бог е любовта,

в която  раждаш се и съществуваш.

 

 

27.06.2011.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...