Jun 20, 2013, 1:47 PM  

Алхимикът

  Poetry
1.3K 0 6

 

 

 

Като Сантяго

 

 

Дa бъдеш сам по верния си път.

И личната легенда да преследваш

от раждането до самата смърт.

И само пътят ти да е надежда.

 

И да посееш вяра в своята душа.

Да я превърнеш в храм на Бога.

Защото отразяваш Неговата светлина.

И Неговата воля.

 

Защото знаеш, че Всемирната душа

мечтите ти диктува.

Защото знаеш, Бог е любовта,

в която  раждаш се и съществуваш.

 

 

27.06.2011.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...