Като Сантяго
Дa бъдеш сам по верния си път.
И личната легенда да преследваш
от раждането до самата смърт.
И само пътят ти да е надежда.
И да посееш вяра в своята душа.
Да я превърнеш в храм на Бога.
Защото отразяваш Неговата светлина.
И Неговата воля.
Защото знаеш, че Всемирната душа
мечтите ти диктува.
Защото знаеш, Бог е любовта,
в която раждаш се и съществуваш.
27.06.2011.
© Нина Сименова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
