(на една безпощадна алпинистка)
Ти беше мила,
невъзможно млада.
И ето, че се влюбих в тебе аз.
Тъй просто е - за миг и става.
И вече те държи с огромна власт.
Какво ли значи тука моят опит
на стар мъжкар
превземащ с абордаж?
На палубата ти се качвам спуснат
по вантите надолу със глава.
За мен си да речем една вселена.
Разменям всичко срещу твоя скалп.
Бас сключвам с всеки,
че ще те спечеля
и разиграя после на хазарт.
Но да си моя - вътре е в кръвта ми.
Да чувствам тръпката на твоята снага.
Пресрещнали телата си най-челно
да се извиваме докрай от страст.
Въжетата оплетени възбуждат.
Възбужда бризът в белите платна.
Еротика ще кажеш -
това се иска
и майсторство на не една ръка.
Сега не мислим с теб
за наши близки.
Какво би казал
татко,
мама,
друг.
За мен си само моя алпинистка.
Страстта расте на всички тях напук!
https://www.youtube.com/watch?v=q1qNnNNpuC4
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Чудесно го каза, Пламена - най-високият връх е сърцето! Така може да коментира само истински поет. Поздравявам те и ти благодаря най-сърдечно!
И на двама ви желая една прекрасна вечер!