Mar 4, 2015, 10:15 PM  

Алпинистка

  Poetry » Love
972 1 11


(на една безпощадна алпинистка)

 

Ти беше мила,
невъзможно млада.
И ето, че се влюбих в тебе аз.
Тъй просто е - за миг и става.
И вече те държи с огромна власт.
Какво ли значи тука моят опит
на стар мъжкар
превземащ с абордаж?
На палубата ти се качвам спуснат
по вантите надолу със глава.
За мен си да речем една вселена.
Разменям всичко срещу твоя скалп.
Бас сключвам с всеки,
че ще те спечеля
и разиграя после на хазарт.
Но да си моя - вътре е в кръвта ми.
Да чувствам тръпката на твоята снага.
Пресрещнали телата си най-челно
да се извиваме докрай от страст.
Въжетата оплетени възбуждат.
Възбужда бризът в белите платна.
Еротика ще кажеш -
това се иска
и майсторство на не една ръка.
Сега не мислим с теб
за наши близки.
Какво би казал

татко,
мама,
друг.
За мен си само моя алпинистка.
Страстта расте на всички тях напук!

 


https://www.youtube.com/watch?v=q1qNnNNpuC4

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за вниманието, Исмаиле! Трогнат съм.

    Чудесно го каза, Пламена - най-високият връх е сърцето! Така може да коментира само истински поет. Поздравявам те и ти благодаря най-сърдечно!

    И на двама ви желая една прекрасна вечер!
  • Поздравявам те за тази "Алпинистка",
    която явно е изкачила най-високия връх- Сърцето ти!
  • Благодаря за вниманието, Василке!
    Слава богу, расте все още бързо и качествено.

    Специални поздрави!
  • " Какво би казал
    татко,
    мама,
    друг"
    Няма значение,щом "страстта расте на всички тях напук"Хареса ми!
  • Благодаря за вниманието, Ели и Краси!

    Поздравявам ви с първия мартенски сняг!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...