Изправена си. Срещу мен. Така ли?
И всяка глътка въздух е борба?
За бездната на мрака ли ще жалиш?!
Или от слабост чакаш да простя…
Представата ти за света ще срина.
Не чуваш ли гласът на ураган
и болката, която те убива
любов е, знам… най-вълчия капан.
Надяваш се, че някога ще мине?!
Не ме очаквай, аз ще дойда пак
и с тежък хрип кръвта ти пак(!) ще кипне,
защото съм и светлина, и мрак. ...