Изправена си. Срещу мен. Така ли?
И всяка глътка въздух е борба?
За бездната на мрака ли ще жалиш?!
Или от слабост чакаш да простя…
Представата ти за света ще срина.
Не чуваш ли гласът на ураган
и болката, която те убива
любов е, знам… най-вълчия капан.
Надяваш се, че някога ще мине?!
Не ме очаквай, аз ще дойда пак
и с тежък хрип кръвта ти пак(!) ще кипне,
защото съм и светлина, и мрак.
Език на огън съм и сянка здрачна
на пропаст закопняла своя мост.
Инстинкт съм, скорост или първа крачка
към страст, а тя ще те боли до кост.
Житейският ти прелез е до време.
Щом идвам ще съм ти сърце… и дом,
контраст от радост… Болка в теб ще дреме.
Не вярваш ли в… стокхолмския синдром?!
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени