Алтернатива

8 jul 2016, 13:09

Poesía » Filosófica

215 0 1

Защо до днеска и до нине

във тоз живот и сив, и див

е нужно всеки да загине

или пък да остане жив?

Като умреш, къде ще идеш,

а жив какво ще промениш?

Какво с очите си ще видиш,

с какво живота ще смениш?

Надеждата една остава

и на земята ни крепи,

че утре пак ще ни се става

и труд отново да кипи.

Едно е ясно и се вижда,

че тук оставяме нишан.

Затуй ни времето зазижда

във спомена така смълчан.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Monserrat (Мелани)

2016-07-08T19:16:56+03:00

Хареса ми много, замисли ме и ме заинтригува!