Защо до днеска и до нине
във тоз живот и сив, и див
е нужно всеки да загине
или пък да остане жив?
Като умреш, къде ще идеш,
а жив какво ще промениш?
Какво с очите си ще видиш,
с какво живота ще смениш?
Надеждата една остава
и на земята ни крепи,
че утре пак ще ни се става
и труд отново да кипи.
Едно е ясно и се вижда,
че тук оставяме нишан.
Затуй ни времето зазижда
във спомена така смълчан.
© Никола Апостолов Всички права запазени