8.07.2016 г., 13:09 ч.

Алтернатива 

  Поезия » Философска
217 0 1

Защо до днеска и до нине

във тоз живот и сив, и див

е нужно всеки да загине

или пък да остане жив?

 

Като умреш, къде ще идеш,

а жив какво ще промениш?

Какво с очите си ще видиш,

с какво живота ще смениш?

 

Надеждата една остава

и на земята ни крепи,

че утре пак ще ни се става

и труд отново да кипи.

 

Едно е ясно и се вижда,

че тук оставяме нишан.

Затуй ни времето зазижда

във спомена така смълчан.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми много, замисли ме и ме заинтригува!
Предложения
: ??:??