12 jun 2006, 8:35  

Алтруизъм

  Poesía
1K 0 2

В началото
са принципи железни –

лоялност,

непристъпност,

правда,

чест....


Но и до днеска,

всъщност хонорарът,

е определящия

стрес.

 

Като рушвет шумят –

като банкнота,

издаваща възтлъстий звук,

словата:

“За човека аз с охота,

залагам си главата

срещу чук!”

 

- О, чистий алтруизъм! –

Но, животът,

добавил би

с усмивка на уста:

“Естествено,

главата си с охота,

залага срещу повече пара!”

 

И Хезиод 

уж конкурент на Омир

поет е бил,

но не абдал,

щом казал е

с усмивка скромна :

“Дарявай оногова,

който ти е дал!”

 

Услугата,

е чиста застраховка,

за братска помощ

в бъдещи беди...


Услужиш ли

на шефа –

твойта черга

със сигурност

не ще гори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Писателче! Ако ги бях публикувал - със сигурност щях да съм точно такъв, на какъвто казваш, че се правя! Но аз не съм репресиран. Това, че са те изключили от ДКМС е било, защото си бил по-глупав и сигурно си се отдал на емоциите. На тази възраст не всички могат да бъдат предпазливи и разумни. Моите съболезнования! Но и ти явно не си бил особено тежък случай, щом си жив и здрав! Защото имаше хора, които наистина пострадаха от предната система. Аз съм имал щастието да бъда свидетел на подобни случаи (за тия, на които им се случи пък беше нещастие), та затова по онова време винаги предпочитах да си трая! И ако се опитваш да ми апелираш от гледна точка на борец за справедливост - може ама похвали се та да ти ръкопляскаме!
  • Не спорете ненужно! Привет на всички! Тия стихотворения надолу съм ги писал в периода 1986 - 1987г. Когато бях на 16г. За тогава те си плачеха направо за номинация "Златната решетка"! По-възрастните знаят, какво означава това в тогавашните условия; а по-младите да попитат по-възрастните, за да им обяснят! Вече всеки може да си "лае", каквото си поиска - за това ги публикувам чак сега!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...