Jun 12, 2006, 8:35 AM  

Алтруизъм

  Poetry
1K 0 2

В началото
са принципи железни –

лоялност,

непристъпност,

правда,

чест....


Но и до днеска,

всъщност хонорарът,

е определящия

стрес.

 

Като рушвет шумят –

като банкнота,

издаваща възтлъстий звук,

словата:

“За човека аз с охота,

залагам си главата

срещу чук!”

 

- О, чистий алтруизъм! –

Но, животът,

добавил би

с усмивка на уста:

“Естествено,

главата си с охота,

залага срещу повече пара!”

 

И Хезиод 

уж конкурент на Омир

поет е бил,

но не абдал,

щом казал е

с усмивка скромна :

“Дарявай оногова,

който ти е дал!”

 

Услугата,

е чиста застраховка,

за братска помощ

в бъдещи беди...


Услужиш ли

на шефа –

твойта черга

със сигурност

не ще гори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Писателче! Ако ги бях публикувал - със сигурност щях да съм точно такъв, на какъвто казваш, че се правя! Но аз не съм репресиран. Това, че са те изключили от ДКМС е било, защото си бил по-глупав и сигурно си се отдал на емоциите. На тази възраст не всички могат да бъдат предпазливи и разумни. Моите съболезнования! Но и ти явно не си бил особено тежък случай, щом си жив и здрав! Защото имаше хора, които наистина пострадаха от предната система. Аз съм имал щастието да бъда свидетел на подобни случаи (за тия, на които им се случи пък беше нещастие), та затова по онова време винаги предпочитах да си трая! И ако се опитваш да ми апелираш от гледна точка на борец за справедливост - може ама похвали се та да ти ръкопляскаме!
  • Не спорете ненужно! Привет на всички! Тия стихотворения надолу съм ги писал в периода 1986 - 1987г. Когато бях на 16г. За тогава те си плачеха направо за номинация "Златната решетка"! По-възрастните знаят, какво означава това в тогавашните условия; а по-младите да попитат по-възрастните, за да им обяснят! Вече всеки може да си "лае", каквото си поиска - за това ги публикувам чак сега!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...