12 июн. 2006 г., 08:35  

Алтруизъм

1K 0 2

В началото
са принципи железни –

лоялност,

непристъпност,

правда,

чест....


Но и до днеска,

всъщност хонорарът,

е определящия

стрес.

 

Като рушвет шумят –

като банкнота,

издаваща възтлъстий звук,

словата:

“За човека аз с охота,

залагам си главата

срещу чук!”

 

- О, чистий алтруизъм! –

Но, животът,

добавил би

с усмивка на уста:

“Естествено,

главата си с охота,

залага срещу повече пара!”

 

И Хезиод 

уж конкурент на Омир

поет е бил,

но не абдал,

щом казал е

с усмивка скромна :

“Дарявай оногова,

който ти е дал!”

 

Услугата,

е чиста застраховка,

за братска помощ

в бъдещи беди...


Услужиш ли

на шефа –

твойта черга

със сигурност

не ще гори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Писателче! Ако ги бях публикувал - със сигурност щях да съм точно такъв, на какъвто казваш, че се правя! Но аз не съм репресиран. Това, че са те изключили от ДКМС е било, защото си бил по-глупав и сигурно си се отдал на емоциите. На тази възраст не всички могат да бъдат предпазливи и разумни. Моите съболезнования! Но и ти явно не си бил особено тежък случай, щом си жив и здрав! Защото имаше хора, които наистина пострадаха от предната система. Аз съм имал щастието да бъда свидетел на подобни случаи (за тия, на които им се случи пък беше нещастие), та затова по онова време винаги предпочитах да си трая! И ако се опитваш да ми апелираш от гледна точка на борец за справедливост - може ама похвали се та да ти ръкопляскаме!
  • Не спорете ненужно! Привет на всички! Тия стихотворения надолу съм ги писал в периода 1986 - 1987г. Когато бях на 16г. За тогава те си плачеха направо за номинация "Златната решетка"! По-възрастните знаят, какво означава това в тогавашните условия; а по-младите да попитат по-възрастните, за да им обяснят! Вече всеки може да си "лае", каквото си поиска - за това ги публикувам чак сега!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...