Играем си със огъня защото,

пожарникар ни води за ухото.

Той трябва да ни води май за друго,

но ако се случи, ще е чудо.

Къде у нас такова друго нещо?

Капем като разтопени свещи.

Летим като искрите из простора

с надежда да сме леко бели хора.

Казват, че когато нещо тлее,

то не изгаря, а конкретно грее.

Ние си гориме като факел.

Третият е в четата предател.

Държим пожарникаря за маркуча,

внимаваме и да не го усучем.

Вярваме на думите със пяна,

че още малко трудност ни остана.

Нас все в лъжи големи ни обличат,

които от телата ни се свличат.

Голеем, а се мислим за модерни

и на съдбата си, до гроба верни.

Пеем песен, как на змията

с крака ще и строшим главата,

а всъщност галим гадните влечуги,

за нашите страдания с заслуги.

Годините изтичат си в канала.

Европа цяла вече е разбрала,

че нас ни управляват идиоти,

алчни рекетьори, мафиоти....

Комедия за тях е тази драма.

Още колко, питам, ни остана?

Гарван ли, ни изкълва душите?

Колко още, ще ни дърпат за ушите?...