6 jun 2018, 1:19

Аман от Пепеляшки

  Poesía
1.2K 9 22

Очите ми пораснаха до лудост

от приказки за мащехи и тикви,

затуй когато нощем мигат будни,

от бъдещето призраците викам.

 

Без име и без форма, но реално

потропват на прозореца ми прашен,

наместо тиквените идеали

препускам с духове да търся паша

 

от тучна свобода и съпротива,

но с мирис на сено и лавандула.

(тя, свободата, днес е субективна –

сто гласа "за" – съперничество нула)

 

И както си препускам из полята,

познатото до болка ехо чувам,

насреща ми принцеса Пепеляшка,

подгонила... Михаля без обувка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Нарлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...