Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2731
6 jun 2018, 1:19

Аман от Пепеляшки 

  Poesía
1008 9 22

Очите ми пораснаха до лудост

от приказки за мащехи и тикви,

затуй когато нощем мигат будни,

от бъдещето призраците викам.

 

Без име и без форма, но реално

потропват на прозореца ми прашен,

наместо тиквените идеали

препускам с духове да търся паша

 

от тучна свобода и съпротива,

но с мирис на сено и лавандула.

(тя, свободата, днес е субективна –

сто гласа "за" – съперничество нула)

 

И както си препускам из полята,

познатото до болка ехо чувам,

насреща ми принцеса Пепеляшка,

подгонила... Михаля без обувка!

© Мая Нарлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пишеш с уникална лекота и ритъм! Радвам се, че те открих... Много отдавна не сам изпитвал такова удоволствие да чета стихове...
  • Благодаря ти
  • И това е страхотно!
  • Отвяла си всички конкурентни приказни герои, Майче! Сигурна съм, че след този стих повечето ще пият лексотан преди лягане.
  • За теб специално знаех, че ще ти допадне.
  • Ммммм финалът е музика за сетивата ми! Точно от тези които обичам. Ама си е най-реален. Къде са тези принцове!? Ми няма ги. Само тикви и то зелени. Ама така е, щом всяка кифла се взема за Пепеляшка. От слушане на КонДЬО се стига до там. Бравус!!!
  • Знаеш ли какъв анализ с множество подточки можем да спретнем... Ама после не можем да го изтрием...
  • И понеже съм си аз, да кажа, па да си мълча.Кой каквото ще да казва, една жена е най- силна в слабостта си. Така, че, горко му на Михаля, ако го стигне твоята Пепеляшка....
  • Спирам, спирам! Спрях!
  • Може, може....Ти само излъжи се и ела...
  • Значи мен ще ме вземеш първа. По заслуги! Може ли самостоятелна стая? Обичам да си пазя прайвиси-то.
  • Така е, като не четеш коментари. Аз съм шеф на женската психиатрия. Наирам персонал, колкото "по-бръмчащи", толкова по-добре! Заповядай!
  • А ти от цялата коментарна картинка само Кондьо ли видя?
    Всички разбраха слабостта ти
    (пак ме е напушил смях...Патологично състояние! Не върви на добре, Надежда!😜 )
  • А всъщност е диалектна дума за петел.
  • На мен ми звучи френско. Хаха ха. Кажи си го на глас отчетливо, с ударение на втора сричка. кон-ДЬО... Ммм, бонбон!
  • Кондьо?!? Ужас.....Увяхнаха ми всичките китки, в градината...И не само....
  • Наде, тя е в бански( разбира се, че на лалета) , с една обувка и един чорап (чорапът.. Да не я стиска обувката) Кърши снага из полята под ритмите на Кондьо.
    Момичета, трябва да има усмивки )
  • Друго си е....Бански на лалета...
  • Е-е-е, ама може ли да пишеш така хубаво, Маичка!? Казваш толкова много и по такъв оригинален начин, а финалът ти наистина е зареден с изненада, което повишава стойността на стихотворението! На твоята страница изпитвам винаги естетическа наслада!
  • Майче, много е хубаво! Не очаквах този финал! Както си се носех по римите, с този ритъм и тази емоция, изведнъж се блъснах в неочакван финал, с хумористична нотка. Много елегантен, намекващ за нещо много сериозно! Пепеляшка, вече принцеса, гони Михаля... Сиреч, нищото! Вятъра! И пак с една обувка! Неочаквана, неподозирана дълбочина има в този финал! Браво!
Propuestas
: ??:??