Аман от Пепеляшки
Очите ми пораснаха до лудост
от приказки за мащехи и тикви,
затуй когато нощем мигат будни,
от бъдещето призраците викам.
Без име и без форма, но реално
потропват на прозореца ми прашен,
наместо тиквените идеали
препускам с духове да търся паша
от тучна свобода и съпротива,
но с мирис на сено и лавандула.
(тя, свободата, днес е субективна –
сто гласа "за" – съперничество нула)
И както си препускам из полята,
познатото до болка ехо чувам,
насреща ми принцеса Пепеляшка,
подгонила... Михаля без обувка!
© Мая Нарлиева All rights reserved.
