Американски мотел
Тя ме иска, аз също я искам,
ала още не знаем това.
Лекострунна китара разплисква
уталожените сетива.
Предначална хармония ляга
по гърди и крака, и ръце.
И е толкова кънтри и вяло
в този тих междущатски мотел.
Близък план, после метър по метър
обективът се плъзга назад
и обхваща душевния спектър,
и флиртува със целия свят.
Скоро тя ще поиска от мене
да поискам от нея любов.
Но не бърза ленивото време
и сценарият не е готов.
Междувременно само усещам
под ръката си меко бедро.
И внезапно си спомням за нещо
много нежно и много добро.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados
