19 dic 2006, 13:03

Ами ние....:)

  Poesía
1.5K 0 11

             

                     Ами ние...:)))

 

От командировка, мъжо, се завърна,

сестрици, две нощи са това.

А третата дойде посърнал,

ух... толкоз кратка веселба.:)

 

В очите даже аз прочетох

отнесеност, разсеяност една.

Подаръци на всичките донесе,

не рачи да разправя за вина.

 

Но аз измъкнах информация,

със такт подходих и... готово.

Обичам с много дипломация

да го подтиквам за дар-слово.

 

Танцувал бил със шефката си млада,

и чашките не бил броил...

след сауната... после за награда

на два пъти ми бил е... бил.

 

Зачудих се, какво да сторя,

как тъй за малко да подпали къща?

Със шефката не искам да се боря –

но пък не мисля да му “връщам”...

 

Когато и на мен се случи

в командировка - да си “поживея”,

ще съм му вярна като куче,

дай боже,  да мълча и да немея!:)

 

/След като се смях на "Кумандирофка" от Романтик/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз се посмях, Мери!!! Поздрави!!!
  • Благодаря, Риа, такова вдъхновение ме спохожда благодарение на твоя коментар! На Мери също много благодаря!
  • За мъжете е въпрос на чест да преспят с шефката, не че тоооолкова им се е искало, но да не ги помислят за еди- какви си. За жената е въпрос на чест да откаже на шефа, даже и да и се иска. Тогава ще я уважава повече.
  • Благодаря, Пепи, Диди, Етчи, утре ще пиша аз като съм в командировка
  • Весело е, усмихна ме.

    Поздрав и усмивка за теб.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...