19 dic 2006, 13:03

Ами ние....:) 

  Poesía
1051 0 11

             

                     Ами ние...:)))

 

От командировка, мъжо, се завърна,

сестрици, две нощи са това.

А третата дойде посърнал,

ух... толкоз кратка веселба.:)

 

В очите даже аз прочетох

отнесеност, разсеяност една.

Подаръци на всичките донесе,

не рачи да разправя за вина.

 

Но аз измъкнах информация,

със такт подходих и... готово.

Обичам с много дипломация

да го подтиквам за дар-слово.

 

Танцувал бил със шефката си млада,

и чашките не бил броил...

след сауната... после за награда

на два пъти ми бил е... бил.

 

Зачудих се, какво да сторя,

как тъй за малко да подпали къща?

Със шефката не искам да се боря –

но пък не мисля да му “връщам”...

 

Когато и на мен се случи

в командировка - да си “поживея”,

ще съм му вярна като куче,

дай боже,  да мълча и да немея!:)

 

/След като се смях на "Кумандирофка" от Романтик/

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз се посмях, Мери!!! Поздрави!!!
  • Благодаря, Риа, такова вдъхновение ме спохожда благодарение на твоя коментар! На Мери също много благодаря!
  • За мъжете е въпрос на чест да преспят с шефката, не че тоооолкова им се е искало, но да не ги помислят за еди- какви си. За жената е въпрос на чест да откаже на шефа, даже и да и се иска. Тогава ще я уважава повече.
  • Благодаря, Пепи, Диди, Етчи, утре ще пиша аз като съм в командировка
  • Весело е, усмихна ме.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Никакви командировки вече!!!
  • Много ми хареса стихът ти Мери! Развесели ме! Хубаво нещо са командировките! Една усмихната шестица
  • Там е майсторството, да си мълчиш... Благодаря!
  • Хехехехехехе Бе да взема и аз да тръгна по командировки, то гледай какви неща ставали
    Поздрави
  • О, не казвай голяма дума!
  • не се заричай
Propuestas
: ??:??