19.12.2006 г., 13:03

Ами ние....:)

1.5K 0 11

             

                     Ами ние...:)))

 

От командировка, мъжо, се завърна,

сестрици, две нощи са това.

А третата дойде посърнал,

ух... толкоз кратка веселба.:)

 

В очите даже аз прочетох

отнесеност, разсеяност една.

Подаръци на всичките донесе,

не рачи да разправя за вина.

 

Но аз измъкнах информация,

със такт подходих и... готово.

Обичам с много дипломация

да го подтиквам за дар-слово.

 

Танцувал бил със шефката си млада,

и чашките не бил броил...

след сауната... после за награда

на два пъти ми бил е... бил.

 

Зачудих се, какво да сторя,

как тъй за малко да подпали къща?

Със шефката не искам да се боря –

но пък не мисля да му “връщам”...

 

Когато и на мен се случи

в командировка - да си “поживея”,

ще съм му вярна като куче,

дай боже,  да мълча и да немея!:)

 

/След като се смях на "Кумандирофка" от Романтик/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз се посмях, Мери!!! Поздрави!!!
  • Благодаря, Риа, такова вдъхновение ме спохожда благодарение на твоя коментар! На Мери също много благодаря!
  • За мъжете е въпрос на чест да преспят с шефката, не че тоооолкова им се е искало, но да не ги помислят за еди- какви си. За жената е въпрос на чест да откаже на шефа, даже и да и се иска. Тогава ще я уважава повече.
  • Благодаря, Пепи, Диди, Етчи, утре ще пиша аз като съм в командировка
  • Весело е, усмихна ме.

    Поздрав и усмивка за теб.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...