19.12.2006 г., 13:03

Ами ние....:)

1.5K 0 11

             

                     Ами ние...:)))

 

От командировка, мъжо, се завърна,

сестрици, две нощи са това.

А третата дойде посърнал,

ух... толкоз кратка веселба.:)

 

В очите даже аз прочетох

отнесеност, разсеяност една.

Подаръци на всичките донесе,

не рачи да разправя за вина.

 

Но аз измъкнах информация,

със такт подходих и... готово.

Обичам с много дипломация

да го подтиквам за дар-слово.

 

Танцувал бил със шефката си млада,

и чашките не бил броил...

след сауната... после за награда

на два пъти ми бил е... бил.

 

Зачудих се, какво да сторя,

как тъй за малко да подпали къща?

Със шефката не искам да се боря –

но пък не мисля да му “връщам”...

 

Когато и на мен се случи

в командировка - да си “поживея”,

ще съм му вярна като куче,

дай боже,  да мълча и да немея!:)

 

/След като се смях на "Кумандирофка" от Романтик/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз се посмях, Мери!!! Поздрави!!!
  • Благодаря, Риа, такова вдъхновение ме спохожда благодарение на твоя коментар! На Мери също много благодаря!
  • За мъжете е въпрос на чест да преспят с шефката, не че тоооолкова им се е искало, но да не ги помислят за еди- какви си. За жената е въпрос на чест да откаже на шефа, даже и да и се иска. Тогава ще я уважава повече.
  • Благодаря, Пепи, Диди, Етчи, утре ще пиша аз като съм в командировка
  • Весело е, усмихна ме.

    Поздрав и усмивка за теб.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...