Dec 19, 2006, 1:03 PM

Ами ние....:)

  Poetry
1.5K 0 11

             

                     Ами ние...:)))

 

От командировка, мъжо, се завърна,

сестрици, две нощи са това.

А третата дойде посърнал,

ух... толкоз кратка веселба.:)

 

В очите даже аз прочетох

отнесеност, разсеяност една.

Подаръци на всичките донесе,

не рачи да разправя за вина.

 

Но аз измъкнах информация,

със такт подходих и... готово.

Обичам с много дипломация

да го подтиквам за дар-слово.

 

Танцувал бил със шефката си млада,

и чашките не бил броил...

след сауната... после за награда

на два пъти ми бил е... бил.

 

Зачудих се, какво да сторя,

как тъй за малко да подпали къща?

Със шефката не искам да се боря –

но пък не мисля да му “връщам”...

 

Когато и на мен се случи

в командировка - да си “поживея”,

ще съм му вярна като куче,

дай боже,  да мълча и да немея!:)

 

/След като се смях на "Кумандирофка" от Романтик/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз се посмях, Мери!!! Поздрави!!!
  • Благодаря, Риа, такова вдъхновение ме спохожда благодарение на твоя коментар! На Мери също много благодаря!
  • За мъжете е въпрос на чест да преспят с шефката, не че тоооолкова им се е искало, но да не ги помислят за еди- какви си. За жената е въпрос на чест да откаже на шефа, даже и да и се иска. Тогава ще я уважава повече.
  • Благодаря, Пепи, Диди, Етчи, утре ще пиша аз като съм в командировка
  • Весело е, усмихна ме.

    Поздрав и усмивка за теб.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...