Ами... опитах се, ала не стана. Не мога да рисувам аз. Опитах се портрет да ти направя, в сърцето свое да го закача. Опитах се, ала не мога, такива нямам цветове, какво си ти... какво, за Бога? О, влез във моето сърце! Ами... опитах се, ала, уви... не мога да те сътворя, този блясък в твоите очи как на листа да пресъздъда? Ами... защо ми е да те рисувам? Нима не си до мене всеки миг, не искам на портрет да съществуваш. Искам тук, до мене да си ти! Ами... знам, от мен художник, че не става, обаче стих прекрасен ще създам, защото ангел като тебе заслужава, да има посвещение - аз знам! |
© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados