May 23, 2007, 3:54 PM

Ами... опитах се!

  Poetry
861 0 1
Ами... опитах се, ала не стана.
Не мога да рисувам аз.
Опитах се портрет да ти направя,
в сърцето свое да го закача.

Опитах се, ала не мога,
такива нямам цветове,
какво си ти... какво, за Бога?
О, влез във моето сърце!

Ами... опитах се, ала, уви...
не мога да те сътворя,
този блясък в твоите очи
как на листа да пресъздъда?

Ами... защо ми е да те рисувам?
Нима не си до мене всеки миг,
не искам на портрет да съществуваш.
Искам тук, до мене да си ти!

Ами... знам, от мен художник, че не става,
обаче стих прекрасен ще създам,
защото ангел като тебе заслужава,
да има посвещение - аз знам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...