23.05.2007 г., 15:54

Ами... опитах се!

852 0 1
Ами... опитах се, ала не стана.
Не мога да рисувам аз.
Опитах се портрет да ти направя,
в сърцето свое да го закача.

Опитах се, ала не мога,
такива нямам цветове,
какво си ти... какво, за Бога?
О, влез във моето сърце!

Ами... опитах се, ала, уви...
не мога да те сътворя,
този блясък в твоите очи
как на листа да пресъздъда?

Ами... защо ми е да те рисувам?
Нима не си до мене всеки миг,
не искам на портрет да съществуваш.
Искам тук, до мене да си ти!

Ами... знам, от мен художник, че не става,
обаче стих прекрасен ще създам,
защото ангел като тебе заслужава,
да има посвещение - аз знам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...