23.05.2007 г., 15:54

Ами... опитах се!

857 0 1
Ами... опитах се, ала не стана.
Не мога да рисувам аз.
Опитах се портрет да ти направя,
в сърцето свое да го закача.

Опитах се, ала не мога,
такива нямам цветове,
какво си ти... какво, за Бога?
О, влез във моето сърце!

Ами... опитах се, ала, уви...
не мога да те сътворя,
този блясък в твоите очи
как на листа да пресъздъда?

Ами... защо ми е да те рисувам?
Нима не си до мене всеки миг,
не искам на портрет да съществуваш.
Искам тук, до мене да си ти!

Ами... знам, от мен художник, че не става,
обаче стих прекрасен ще създам,
защото ангел като тебе заслужава,
да има посвещение - аз знам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...