13 mar 2018, 8:48

Амитриптилин

  Poesía
1.7K 4 1

Стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо.

Първият път, когато те познах,
поникнах в теб,
детелина с три листа 
проби лявата камера
на сърцето ти,
нямахме късмет,
но имаше много сълзи, Бог,
отчаяние,
буркани със задавени мечти,
обеща ми да не бъда тъжна,
но това не се оправя с антидепресанти,
с липсата ти
и със самонараняване.

Стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо.
Влакът ще блъсне 
първо самотата ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...