13 mar 2018, 8:48

Амитриптилин

  Poesía
1.7K 4 1

Стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо.

Първият път, когато те познах,
поникнах в теб,
детелина с три листа 
проби лявата камера
на сърцето ти,
нямахме късмет,
но имаше много сълзи, Бог,
отчаяние,
буркани със задавени мечти,
обеща ми да не бъда тъжна,
но това не се оправя с антидепресанти,
с липсата ти
и със самонараняване.

Стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо.
Влакът ще блъсне 
първо самотата ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...