Амплитуда
Тази вечер съм пълнолунна.
Не мога да се приспя.
Разхищавам бясно чувства.
Спестявам си мислите.
Не съм нещастна.
Никога не съм била.
Прекалено щастлива съм,
за да го разбера.
И да го понеса.
Особено на онази
детска площадка.
В пет сутринта.
Когато не бях сама,
а нямаше никой наоколо.
И люлката...
Пръстите на краката ми
се отдалечаваха от мен.
Все повече,
и повече,
и още,
и...
Господи,
засили ме
поне още веднъж,
преди да се счупя!
Още...
още малко щастие
имам да изразходя,
преди да ми влезе
пясък под ноктите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Василева Todos los derechos reservados
