Амплитуда
Тази вечер съм пълнолунна.
Не мога да се приспя.
Разхищавам бясно чувства.
Спестявам си мислите.
Не съм нещастна.
Никога не съм била.
Прекалено щастлива съм,
за да го разбера.
И да го понеса.
Особено на онази
детска площадка.
В пет сутринта.
Когато не бях сама,
а нямаше никой наоколо.
И люлката...
Пръстите на краката ми
се отдалечаваха от мен.
Все повече,
и повече,
и още,
и...
Господи,
засили ме
поне още веднъж,
преди да се счупя!
Още...
още малко щастие
имам да изразходя,
преди да ми влезе
пясък под ноктите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Василева Всички права запазени
