6 dic 2012, 19:38

Амулет за забрава

  Poesía
741 0 3

 

-----

 

Горчивото в любовите изпих,
и всеки огън в бучка лед ще скрия.
Ненужни, на житейския тепих
победи и падения ще гният.


Ще пъхна всеки спомен в таен джоб,
зашит със амулети — за забрава.
Спечели Адът моя хвърлен чоп —
за мен отдавна Раят не наддава.

Късметът ми е днес величина,
замряла на величествена нула.
Пореден пас. Поредна тишина.
Сълзите ми са въглищни гранули.

По релсите експресът Ориент
не ме ориентира в трайно сбъдване.
Семафорът е винаги червен.
Менюто във вагоните — оскъдно.

Научих се да виждам през нощта,
че дните ми болят — едни и същи.
С ранено полезрение крещят
две релси. Гара. И билет за връщане.


-----

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...