6 dic 2012, 19:38

Амулет за забрава

  Poesía
737 0 3

 

-----

 

Горчивото в любовите изпих,
и всеки огън в бучка лед ще скрия.
Ненужни, на житейския тепих
победи и падения ще гният.


Ще пъхна всеки спомен в таен джоб,
зашит със амулети — за забрава.
Спечели Адът моя хвърлен чоп —
за мен отдавна Раят не наддава.

Късметът ми е днес величина,
замряла на величествена нула.
Пореден пас. Поредна тишина.
Сълзите ми са въглищни гранули.

По релсите експресът Ориент
не ме ориентира в трайно сбъдване.
Семафорът е винаги червен.
Менюто във вагоните — оскъдно.

Научих се да виждам през нощта,
че дните ми болят — едни и същи.
С ранено полезрение крещят
две релси. Гара. И билет за връщане.


-----

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...